Само написаното остава

21.06.2017 г., 9:40 ч.

Поезия

983 0 1

Докато стиховете ми зоват,
ще бъда тук във този сайт,
на този кръстопът.
Дорде очите ми се взират,
ще боли и стиховете ми
ще се редят сами.
Когато свърши –
кръст над листа бял,
без спомен, никаква печал.
Еднакво тихо е на сутринта
и във прегръдките ти,
и под пясъците на смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Само написаното остава

Искате да прочетете повече?

Предложения