24.06.2014 г., 20:39 ч.

Само нея 

  Поезия » Любовна
814 0 3

Отново ще сънува…

Ветровете.

Как в мислите му,

вятърно запридат

тъй тънки

паяжинни мрежи.

И в него как

заспива любовта,

притихнала

неутолимо тъжна.

Как на дървото вън

кълвач

отмерено тактува

всяка тръпка.

А вятърът – един хлапак,

подритва камъчета

по капака

на старата кутия

със мечти,

старателно привързана

с кордела.

Ех, този сън

и миг да продължи,

Той винаги сънува…

Само Нея.

И онзи пуст,

почти неравен път,

по който двамата

вървяха, с обич.




© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??