На болката познавам аромата
тръпчиво сладък. Знаеш го и ти.
Защо ти е да трупаш във душата
колекция от минали вини?
Когато любовта ни си отива,
излишно е да лъжеш, че гори.
Не съм за тебе огнената дива,
която ти поднасяше звезди.
Магията на будните ти нощи
сега е тя. Аз спомен съм красив.
Защо си тук, защо говориш още?
Дано със нея бъдеш пак щастлив... ...