21.09.2011 г., 12:53 ч.

Само понякога 

  Поезия » Любовна
1340 0 29
В дълбокото на залеза ръми
опушената вяра на мечтите.
И думите превръщат се в игли,
пробили суеверието на дните,
които ме обричат да съм път,
излъгал тишината, че е вятър,
стаил съня си някъде отвъд
пределите на тъмен отпечатък.
Разсънена и боса, и сама
в света ти очарован и различен
ще бъда болка синя и тъга
понякога. Защото те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??