19.10.2007 г., 11:35 ч.
~Само просяк спомени пази
Малко години, а сякаш векове.
Душата износена.
Няма какво да се обере.
Въздишката е изпросена.
***
Не съм твоя. Нито своя съм.
Аз съм ничия. И чужда.
Блед спомен от детски сън.
Прах, спомени не пробужда.
Бяла не съм. Бях едно време.
С цветове не ме описвай.
От очите капе натежало бреме. ...
Душата износена.
Няма какво да се обере.
Въздишката е изпросена.
***
Не съм твоя. Нито своя съм.
Аз съм ничия. И чужда.
Блед спомен от детски сън.
Прах, спомени не пробужда.
Бяла не съм. Бях едно време.
С цветове не ме описвай.
От очите капе натежало бреме. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Васи Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
