В безсънната нощ

стъпки дочувам едва,

но те не спират

пред моята врата.

Не съм търсещ

късната обич...

Деля сърцето си на две

за теб място да има.

Вслушвах се за гласа ти,

който като нежна музика

ме приспива,

още усещам дъх ти

и топлото нежно  тялото.

А  с утринните лъчи

оправях разпилените ти коси.

Само с обич белезите

в сърцето зарастват.

Да не и позволим

да се изплъзне -

не може да чака на прага.

Силните чувства

не могат да се отричат.

Нека подредим  спомените

и грейнат сълзи на радост.

Нека в прегръдките ми

не ти е тясно.

Полудявам от самота!

Ти, си тая, която ме кара

да извикам у себе си Пролетта!

Един човешки живот  стига ли

да претворим мечтите си във факт?!