Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
безверието в себе си победи,
от залеза нов изгрев сътвори.
С прошка раните превържи,
облаците в слънце прероди,
в пролет зимата превърни,
и отново щастлив ще си ти.
От бяла вяра истина сътвори,
на живота клопките победи,
четирилистна детелина посади,
в дните ти сбъдване да се роди.
С дръзки непобедими криле лети,
на омразата вратата заключи,
древна мъдрост вгради в своя ден,
нетленна истина в нея блести
прошката не означава "забрави",
а "помни,"че никой не е съвършен.
Волен полет слънчево да звъни,
обичай и враговете си дори,
горчивото с пепел посипи,
ново начало нека се роди.
Прошка щедра дните да краси,
да изтрие ръждивите вини,
в съдбата сбъдване да пее,
доброта в сърцето да грее.
На гнева не плащай данък,
животът е само миг кратък,
живей за този миг красив,
не бъди облак студен и сив.
Като лъч от слънчева дъга,
с обич бяла дарявай топлина,
всяко зло ти с добро победи,
светлина от мрака зъл сътвори.
Любовта в сърцето си приюти,
в нейните ласки се прероди.
себе си винаги докрай бъди,
бяло щастие от рая си открадни,
дори и невъзможните мечти сбъдни.
Високо и волно победно лети,
най-вълшебното небе отключи,
но не забравяй никога, помни,
само смелият истински лети.