Телефонът мълчи.
Никой няма...
А в очите ми бие
на старите снимки цветът.
И повяхва живецът
на моята щура омая,
и загасва полека в душата ми
даже смехът...
Няма вече приятели като комети -
силно горящи
и пламенни,
вечно на път!...
Никой просто не помни
онези красиви обети!...
Само снимки се смеят
безумно,
но...
страшно мълчат!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени