Спомена за тебе всеки ден... 
ме измъчва и боли ме, 
исках само ти да си до мен... 
защо така постъпи? Нарани ме! 

Тръгна си, сама ме изостави... 
не ме обичаше достатъчно, нали? 
За това ме бързо ти забрави, 
а мен за теб, все още ме боли! 

Дълго време, сама питах се, 
дали с нещо те обидих аз незнайно, 
да си отговоря аз опитах се. .. 
защо си тръгна от мен тайно?

А така с тебе на живота се любувахме, 
сега сама без теб любов, боли ме
тръгна си, дори не се сбогувахме
и много силно нарани ме. 

Спомням си как, мило се наричах ме,
аз за теб и ти за мен... Копнеехме, 
щастливи бяхме, много се обичахме, 
щастливи бяхме и добре живеехме. 

Сега само спомена за тебе ми остана, 
и болката, която не премина, 
защото да ме обичаш ти престана
и без да се сбогуваш си замина. 

Остáви ме, замина надалече, 
без да кажеш накъде и след което... 
може би няма да се видим вече, 
но ти винаги ще си ми в сърцето!