Не сваляй дрехите, тъга –
такава те обичам
с воала на една вина
и с накити от истини...
Не дърпай струните, тъга,
на Спомена разстроен...
Само ти пееш ми в нощта
моята мелодия...
Не ми изпивай Радостта
на едри глътки и до дъно...
Не сваляй дрехите, тъга,
преди да съмне...
© Веселка Стойнева Всички права запазени