5.05.2010 г., 11:48 ч.
Само Ти
Остани. Тук до мен остани.
Погледни във очите ми тъжни.
Носят още те болни следи,
но сега да забравят са длъжни,
за да вярват на твойте очи.
Да запалиш във мрака им клада,
ще е трудно. Но ти остани,
нека видя искрата как пада.
Как подпалва и мъка, и страх,
как хищен пламъкът обхваща
очите ми. Със поглед плах
поглеждам те, свалила плаща ...
Погледни във очите ми тъжни.
Носят още те болни следи,
но сега да забравят са длъжни,
за да вярват на твойте очи.
Да запалиш във мрака им клада,
ще е трудно. Но ти остани,
нека видя искрата как пада.
Как подпалва и мъка, и страх,
как хищен пламъкът обхваща
очите ми. Със поглед плах
поглеждам те, свалила плаща ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Стефка Крушарова Всички права запазени
Предложения
-
-
Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...
-
Отвори си прозореца, Господи! Само миг се поспри и послушай... Изгорихме последните мостове. А в душ...
-
Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
