Само ти ми остана в света,
бяла сянка от нощна картина
и във моята тъжна душа
и последният стих се спомина.
Само ти още мислиш за мен!
Само ти с мойте сълзи говориш.
Само в теб и в самотния ден
аз душата си пак ще отворя.
Само миг е сълзата живот!
И във нея оглежда се всичко,
през което намираме брод
и нехаем за дните предишни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация