Спри, Сърце, недей да се обричаш,
на щастие, което ще си тръгне,
преди да позволи да го обичаш -
от ден до пладне и до съмване…
Защото той е мъж, нали, Сърце,
а мъжете често се възползват,
като стъкло, пречупено на две –
ще те подритне, за да те използва.
А после знаеш, дяволски боли –
неведнъж изпитва тази болка,
Затуй граби, Сърце… Граби,
но не обичай! Само толкова…
05.01.2015
© Сияна Георгиева Всички права запазени