Само три секунди са ми нужни,
душата да усети твоя плам.
Да тръгне насред ветровете южни,
забравила докрай какво е свян.
Само три секунди са ми нужни
в които силен дъжд да завали.
И там, под капките ще е уютно,
щом двамата допрели сме глави.
Само три секунди са ми нужни
с твоите очи да съм в омая.
Всичко ще граничи със безумство,
шеметно вълнение от рая.
Само три секунди са ми нужни –
пролетно дихание обзема,
мойте страсти диви, непослушни.
Ти си ми последната поема!
© Данаил Таков Всички права запазени