Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)
20 771
1.12.2009 г., 9:38 ч.

Само трябваше... 

  Поезия » Любовна
1909 0 19

Ти и аз,

и тихото

мълчание, 

и този студ,

който просто

си вали.

Ти и аз,

и нямото

страдание,

и този

вятър луд, 

който всичко

разруши.

И тази къща

без комин,

и тази болка

все една

и съща,

като въглен

опарена

при нас

се връща.

Ти си тук,

но дали

ще бъде

както преди...

Ти си тук,

но вали

и едва ли

ще се промени.

Ти си тук,

но мълчиш

и много 

болиш.

Аз съм тук,

но не знаеш

колко нощи

за тебе

мечтаех...

Вън вали,

цяла нощ,

но уви,

тук ще съмне

без любов...

а можеше...

само

трябваше...

да погледнеш

в очите ми...

 

© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??