Ще седна
дъх да си поема,
затворила очи.
Ще стана безплътна,
прозрачна,
разтворена.
Мъничка,
безгрешна,
вярваща.
Без съмнения,
без тревоги,
без страхове.
Ще забравя къде съм,
коя съм,
защо съм такава
за миг от секундата –
толкова ми трябва.
Нищо не искам.
Само почивка
от мислите си,
от душата си,
от сърцето си.
После очи ще отворя
и пак с тях
по пътя си...
© Ивелина каменова Всички права запазени