За теб, само за теб, повярвай,
жива вода ще налея
в мъртъв кладенец
и ненаситно от нея всеки ден,
тайно ще вия жив венец.
В косите си руси всяка нощ,
дръзко ще го заплитам,
с думи греховни наричам.
Само мен, единствено мен,
да помнят очите ти,
само мен, единствено мен,
устните ти да целуват,
само мен, единствено мен,
да копнеят ръцете ти,
само по мен, единствено по мен,
да лудуват мечтите ти.
Сънят ти да няма миг покой,
всяка нощ след мен да тича,
да стана бяла магия,
в сърцето ти да се закича.
Да те даря с верни криле,
да долетиш до седмото небе,
да ми откъснеш без страх,
Евината ябълка от рая,
да заключа три пъти в нея,
на любовта ни края.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени