21.05.2007 г., 23:32 ч.
Самочувствие
Самочувствие
Омръзна ми да бъда псевдоистинска,
в лъжливи думи да се вричам.
Омръзна ми да съм доволна в ниското -
на върховете пленник са очите ми.
Не искам да си самоограбя чувствата,
да съм трийсетгодишна мъдра старица.
Да пилея дните в безнадеждно препускане
подир къшея хляб пръснат на птиците.
Все още имам кураж да запаля
пожара стихиен на вярата в себе си.
Да изгоря в него от пламък погалена,
да се родя в него по-жива от всякога.
Омръзна ми да бъда псевдоистинска,
в лъжливи думи да се вричам.
Омръзна ми да съм доволна в ниското -
на върховете пленник са очите ми.
Не искам да си самоограбя чувствата,
да съм трийсетгодишна мъдра старица.
Да пилея дните в безнадеждно препускане
подир къшея хляб пръснат на птиците.
Все още имам кураж да запаля
пожара стихиен на вярата в себе си.
Да изгоря в него от пламък погалена,
да се родя в него по-жива от всякога.
© Величка Петкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубаво! Твоите стихове ми напомнят на картините на една самобитна българска художничка бунтарка - Лика Янко.
-
"Омръзна ми да съм доволна в ниското -
на върховете пленник са очите ми."
Много силен стих!
-
браво,ликахареса минапомняш на багряна
-
Хубаво пишеш, Лика!
Поздрав! -
Хубаво е!!! Поздрави!!!
-
Все още имам кураж да запаля
пожара стихиен на вярата в себе си.
Да изгоря в него от пламък погалена,
да се родя в него по-жива от всякога.
Това много ми допадна. Поздрави, Вили
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
