Есента е тъй красива,
аз съм млада самодива...
Дълго време си мълчах,
хули и злини търпях,
даже доста поридах...
Но... със гордост издържах!
И не мислих ни за мене,
ни за време, за проблеми.
Просто тихо се таях, но...
Сега е друго време
и за мене и за тебе:
- Вече мога да копнея,
тихичко да се засмея,
през очите ти да гледам,
с мислите си да те следвам,
ти погледна ми в сърцето,
пусна слънцето, небето,
доста мога да ти дам,
щом в очите има плам!
© Мариета Йорданова Всички права запазени