От земята до небето
въздухът е пълен с мен.
Дишаш ме на пресекулки,
кислород струи от мен.
Можеш ли да ме преглътнеш,
значи си за мен роден.
От земята до небето
въздухът е пълен с мен -
дръж се, момко, самодивски
стъпки газят твоя сън.
Слагай бялата си риза,
сваляй вехтия си нрав –
от земята до небето
времето за нас подрежда
късчетата на една любов,
синевата ни търкулва
в слънчевото си легло.
Дръж се, момко, самодива
гази боса в твоята душа.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Много е хубаво, Веси, много!!!