Меден глас ми сгря душата,
меден глас на самодива.
Той ми гали сетивата,
Господи, така ли бива?
Нежно шепне ми в ухото,
шепне руса самодива.
Шепне нежно ми, защото
нещо в мене тя открива!
Танц прекрасен ми танцува
тази харна самодива;
и на мене се любува,
тя е толкова красива!
Страстно гледа ме в очите
тази знойна самодива.
Аватара на мечтите
всеки лед във мен разбива!
Моят ум не устоява
на такава самодива.
Тя душата разтопява,
път до мене си пробива.
Колко много я обичам,
тя е мойта самодива!
Знам, в игрички се въвличам,
но с красавица игрива!
© Сандостен Калций Всички права запазени