niko_niko (Нико Ников)
198 331
30.11.2008 г., 11:02 ч.

Самодивата на поета 

  Поезия
433 0 3

Поетът грозно грачеше във мрака,
пищеше и проклинаше, покварен.
Умееше за правдата да чака,
а през полетата умираше преправен.

Загуби свойта сянка лека, жива.
Загуби и света си, недостъпен.
Проклинайки, намери самодива,
която го застъпи и прокуди.

Поетът свърши всичко, що е вечно,
обърна се към земните чертози.
Попита колко трябва, за да текнат
реките във безкрайните пороци.

Поетът във порок и стих израстна.
Усети новата си сянка, лека, жива.
Тогава осъзна, че е прекрасно
да се загубиш в плен на самодива...

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??