9.07.2009 г., 9:25 ч.

Самодивското кладенче 

  Поезия » Любовна
5.0 (8)
772 0 17
Благодаря, че спря при мене!
Аз съм още самодивски геран.
Цяла да тръпнеш от чисто, студено,
ситост, наслада мога да дам!
Аз съм аязмо тихо и свято.
Нежност, Прохлада - в шепа ги нося.
Влиза по риза жаркото лято,
в мен се потапя дългокосо и босо.
По устните ти щом гори,
разбираш Вечното що значи.
Аз си оставам...Ти - върви!
От Бог, не може другояче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
  • Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
  • Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
  • Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...

Още произведения »