danisab (Ниела Вон)
214 312
18.11.2007 г., 20:13 ч.

СамоПризнание 

  Поезия
566 0 3

 

Останалото самочувствие погледна

иззад мръсното перде

дали са си тръгнали всички,

за да може да се прибере.

Дошло беше с гордост и радост,

без умисъл бе подранило.

Носеше цялата яркост

на своя стопанин с мерило.

Реши да изчака учтиво,

докато той прага прекрачи

и тогава да прелее сили

в неговото "другояче".

Различни мнения се сляха

във визията за пред хора,

едното беше зла поквара,

а друго - попритиснала умора.

Шушукането чак кънтеше

в ушите, свикнали на ласки,

вчера призове редеше,

днес се среща със гримаси.

На върха ветробоят е силен,

искаш да останеш там,

хиляди след теб, приели сили

те забравят бързо. Сам.

Новите награди, самочувствие

е въздухът около теб,

но усещаш просто съчувствие -

животът е свиреп.

Дръзките млади години

били са безумни, но плодотворни,

днес и самочувствието си замина -

не можеше да бъде отговорно...

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??