Самосвали
в памет на проф.Тончо Жечев
Оглеждам се:и изведнъж
откривам-поглед ме следи...
Жена ли е или пък мъж?
Навикнал съм от по-преди
да търся обич в нечии очи;
или разбиране за миг...
Стои жена пред мен-мълчи.
В очите й живее вик!
Да питам:някак не върви-
но търси помощ, вече знам!
В очите-плачещи върби.
В душата-огнен, сладък плам...
Мечка страх-но мене не!
Товар нелек ще си сваля.
Сърцето сякаш в менгеме!
Дано не сгафя, за беля...
Оглеждам се отново пак.
Не искам вече да греша!
Очакван жест.Жадуван знак.
Все търся сродната душа.
Дано излезе като мен!
Няма измама,няма лъжа...
Любов в очите й тежи!
Късмет извадих този ден!
Ще разтоварим насред път-
без маневри, ей-така...
Каква природа!-райски кът,
трева зелена, и река!
И после, всекиго от нас,
ще пее с разтоварен глас.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесно посвещение, Приятелю!
Удоволствие е, когато съм на страничката ти! Поздравявам те! -
Чудесен стих, посветен на проф. Тончо Жечев. Чест ти прави, че си го написал и публикувал, Стойчо.
"Навикнал съм от по-преди
да търся обич в нечии очи;
или разбиране за миг...
Стои жена пред мен-мълчи.
В очите й живее вик!"
Прав е Живко Делчев: "Много силно!" Поздравление!
П.П. Благодаря ти за подкрепата на скромното ми творчество! -
Благодаря за хубавите думи и оценката,Миночка!
Благодаря за коментара и оценката, Живко! -
Много силно!
-
Ех, че хубаво стихотворение, Стойчо. За всичко се изисва кураж, но така се намира сродната душа. Прекрасно посвещение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това стихотворение е по повод една литературна рецензия на проф.Тончо Жечев в издаваното от него сп."Летописи"-редакцията на списанието беше близо до площад "Славейков" и Софийската градска библиотека.
Та той разказваше за "младежките копнения" на студентка и нейния колега "как са се самосваляли с влюбени погледи!" И оттам идва "самосвали"-взаимни чувства. 😉