22.12.2007 г., 10:53 ч.

Самота 

  Поезия
725 0 2
Вървя без посока,
идвам от нищото...
Все сама досега съм вървяла,
без страх, без мечти.
Вървя, а къде ли отивам?
Вървя като призрак,
с коси от вятъра понесени,
с очи от мрака ослепели.
Все сама, сянка на
нечие щастие...
Вървя, и може би
нещо изгубено търся, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Стефанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??