Самота
Лежа на плажа в пясъка отчаян
и тъжно гледам ярките звезди.
Ти сам във тишината ме остави,
кажи защо така ме нарани.
Луната е високо в небесата,
в компанията на безброй звезди,
а аз на плажа сам във тишината...
Лежа и слушам морските вълни.
А гледат ме с презрение звездите,
но не разбират колко ме боли
и викам с болка силна във гърдите,
в очите ми проблясват две сълзи.
И пак луната е във небесата,
в компанията на безброй звезди,
а аз на плажа сам във тишината...
Във нея виждам твоите очи.
© Алекс Цолов Всички права запазени