Кога дойде? Не чух те. Не видях те.
Кога успя през входната врата да пропълзиш?
Нима невидима си, черна, зла русалке,
до устните ми устни щом успя за миг да долепиш?
И цветните мечти в съня ми скъса
като ненужен и нехвален стих.
Ти явно си дошла в нощта априлска, къса,
за да намериш своя пристан нов и тих.
За да изтриваш всеки ден по малко
света около мен. И след дъжда
наместо дъгата многоцветна – жалка,
черна и пенлива… небето да проплаква със ръжда. ...