11.12.2009 г., 0:29 ч.
Самота
579
0
0
Самота
Самотата бавно ме убива.
Рея се безцелно в мрака.
Душата е пустиня,
а сърцето - повехнало цвете.
Тръгна си, ала защо - не зная.
Без теб аз съм птица в пустиня.
Остана ти за мен един мираж.
Самотата бавно ме убива.
Рея се безцелно в мрака.
Душата е пустиня,
а сърцето - повехнало цвете.
Тръгна си, ала защо - не зная.
Без теб аз съм птица в пустиня.
Остана ти за мен един мираж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Веселина Николова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
