Самота

3.07.2010 г., 18:12 ч.

Поезия » Любовна

725 0 1

Нощта отново в прегръдките си ме поема,
кротко вдъхваща ми самота,
а аз отново в мрака завита
ù разказвам болката на моята душа!
А луната, притаила дъх, ме слуша,
огряла нежно моето лице
и показва на звездите,
как страда човешкото сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Предложения