Нощта отново в прегръдките си ме поема,
кротко вдъхваща ми самота,
а аз отново в мрака завита
ù разказвам болката на моята душа!
А луната, притаила дъх, ме слуша,
огряла нежно моето лице
и показва на звездите,
как страда човешкото сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация