Самота

little`Death (Ели)
44 18

2.05.2007 г., 9:48 ч.

Поезия

633 0 1

Отново си тръгваш, а може би аз,

прегръдка, целувка и бързо в захлас,

гари, влакове, се спускат пред нас.

Мрачна завеса, порои от сълзи,

всичко е тъмно, отиде си ти.

Въздишка поредна от мен отлетя,

с полъх на мъка над гори и поля.

Дори не я търся, а отново е тя,

прегръща ме силно, но аз пак крещя.

Облива ме с ласки, с безкрайна тъга,

любяща, красива, но зла...

Самота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.