Самота

23.02.2009 г., 10:08 ч.

Поезия » Любовна

798 0 3

САМОТА

Когато всичките парчета са събрани

и аз съм тук, макар и полужива...

тогава идваш Ти - да заличиш останалите рани

от таз любов неискрено красива.

Ти пак си тук, до мене... силна...

Ти пак си тук, готова да ме приютиш

в прегръдката си топла, мила...

Аз идвам, но в ръцете ти боли...!

Но Ти си тук и само тебе имам...

безкрайна спътнице на Любовта...

и носиш спомените, неговото име,

но аз ще те наричам... Самота!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vesi-lina (Веска Алексиева)

2009-02-23T16:09:51+02:00

Стиха ти е разхвърлян и образа на смотата не е изграден добре
Ако го пооправиш,може да стане по-добър
алора (Христина Георгиева)

2009-02-23T14:02:54+02:00

да но не сме на 13 и "прости ми" ако се изразявам прекалено простичко за вкуса ти.Не държа да мина метър при тебе
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-02-23T11:21:33+02:00

оригинално ... ако бях на 13 и ти на толкова
и бяхме прочели в живота си само ... народни приказки на еди какви си народи ... тц ... и тогава не минава метър при мене ...