nevestulka (Ваня Накова)
109 47
21.07.2016 г., 11:02 ч.

Самота 

  Поезия
1222 2 3

Луната е облечена в цветовете на тъгата,

Луната е самотна, никой не обръща поглед към нея,

И вълци вече не вият, свистят само гуми по асфалта,

Луната е забравена, очите гледат само в екрана.

 

Луната е забулена в прогнили романтични дрипи,

Облаците са изпокъсани дантели, сватбен траур,

Луната е проскубала перата на всички нощни птици,

Совите са вдовици, напразно изплакващи своята печал.

 

Луната е самотна, изгасете светлината,

Спрете всички лампи, покрийте всички екрани,

Затаете дъх и вдигнете очи към луната,

Тя ще е винаги там, а вие сте тук само за малко.

© Ваня Накова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря
  • Ефектен и много точно реализиран замисъл за Луната - символ на Лунното в душата ни. На тъмното и мамещо начало. Винаги съм си задавал въпроса, защо движейки се по плажа Луната спуска своя пътека към мен отвсякъде. Защо ме гледа енигматично от всяка градска улица, застанала там - в дъното на хоризонта. Как успява да е навсякъде, а аз да съм само някъде. Отговорът е прост, но и далеч не е такъв - тя е безкрайната точка на евклидовия модел на проективната геометрия, в която е облечено нашето земно съзнание. Затова не съм изненадан, а по-скоро съм покорен от финала на това стихотворение и от встъпителните мисли към него:

    "Луната е самотна, изгасете светлината,
    Спрете всички лампи, покрийте всички екрани,
    Затаете дъх и вдигнете очи към луната,
    Тя ще е винаги там, а вие сте тук само за малко."

    Поздрав и почитания за дълбоката творба!
  • ... за малко и завинаги...
Предложения
: ??:??