Самота

2.06.2018 г., 19:04 ч.

Поезия » Любовна

816 1 2

Затварям очи и виждам жена,

красива, тъй нежна и невинна.

Паднал на колене, а пред мене е тя

и се потапям в красотата ѝ завидна.

Ръцете ѝ гладки аз не мога да пусна,

защото не знам, ще ги докосна ли пак?

Но тя ме прегръща и с целувка изкусна

потушава пожарите на всеки мой страх.

В прегръдките ѝ топли усещам света,

как за мен се променя безвъзвратно

и плахо я моля "Вземи сърцето ми сега

и знай, че не ще го поискам обратно".

За миг само избягах от своя живот,

загледан дълбоко в тъмния таван

и буден съм отново, плувнал в пот

и сам...пак сам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.