Самота

20.06.2004 г., 22:49 ч.

Поезия

1461 0 0

Самота
На Ники

Какво е самотата?
Липса на любов?
Гласът на тишината?
На пустотата зов?

Това са все неща
за мене тъй далечни.
Но значи ли това,
че няма да сме честни?

Нека днес разкажа
за мойта самота.
Родена не от плажа
тъй празен в утринта.

И не от чужди думи,
запратени към мен,
целящи да охулят
и погубят моя ден.

А от един-единствен
поглед в късен час.
Но тъй категоричен,
роден от светла власт.

Тоз поглед ме погуби,
желанията сломи,
макар да бе със обич
отправен,и с мечти.

Показа ми той ясно
и аз във миг съзнах-
живее се опасно
на сърцето с грях.

Щом някого обичаш
не го измъчвай ти.
Кажи му го открито,
пусни го да лети.

Недей да правиш днес
обаче мойта грешка,
в любов да се кълнеш,
истинска и жежка

щом сърцето не приглася.
Не изричай днес лъжа,
дори истина с украса.
Тя казва:"Утре ще тежа."

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Самота

Свързани произведения

Коментари

Предложения