Самота се процежда на капки
през неведом отвор в деня ми,
пропуква на две огледалото,
неуспяло да ме разпознае.
Проглуши съня секундарникът
и изрони до голо стената,
протяга ръка за причастие,
непокълнала в мен тишината.
© Светличка Всички права запазени