В душата ми нахлува самота
след летен плисък на вълните.
Сега - постарому е тишина
със скука и сивота на дните.
Понякога и стаята е свита от тъга
стресира се от звън далечен.
Усетил си, че съм сама
и ти объркан, страдащ и... далечен.
И само споменът със вик
душите ни до болка ще пробожда
и щом настъпи полунощ
ликът ми плахо ще дохожда.....