Последното листенце на цветето радост падна тихо в нощта...
Вятър задуха и го отнесе заедно с любовта...
В нежна прегръдка на тъмнината тихо намирам приятелка стара, добра...
И няма нужда нито да говоря, нито да се смея или да плача...
Тя знае...
О, здравей Самота...
Този път успя...
Ти превърна лъвицата в смъртоносно ранена сърна...
В сърцето и забоде черна, отровна стрела...
А от очите и изтичат последните сълзи на надежда, последното чувство на топлина...
© Inna Dancheva Всички права запазени