ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
18.02.2007 г., 13:07 ч.

САМОТАТА Е ТОЛКОВА ТЕЖКА 

  Поезия
882 0 13

 

На...

 

Самотата е толкова тежка!

И без да усетиш,

търпеливо и с болка,

мракът отстъпва на утрото.

Ръката ти очаква нейната,

а нея все още я няма!

Тъгува сърцето:

- Къде е? - шепнат тъжно вълни!

А ти продължаваш да виждаш

пред себе си черни коси.

 

Скоро утрото ще настъпи.

Одилия и Одета тъгуват за принца.

Самотен лъч погалва думите по листа.

Очаква Асол на брега

мечтания кораб с червени платна.

Тъжна светулка прегръща стиха ми,

а наоколо – тишина!

Отнякъде разбрало,

даже Щурчето тъжно мълчи!

 

Мисли безброй препускат в главата...

Очите само Нея търсят в мрака...

Но от словата й свойта цена

ти ненадейно разбра.

 

Търкулва се нейде бутилката...

И обичта ти отново

роди ...

 

Самота!

 

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??