На...
Самотата е толкова тежка!
И без да усетиш,
търпеливо и с болка,
мракът отстъпва на утрото.
Ръката ти очаква нейната,
а нея все още я няма!
Тъгува сърцето:
- Къде е? - шепнат тъжно вълни!
А ти продължаваш да виждаш
пред себе си черни коси.
Скоро утрото ще настъпи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация