The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
23.12.2010 г., 13:40 ч.

Самотата загрозява зимата 

  Поезия
980 0 3

В красотата на зимата

и в прегръдката на нощта -

Живата от мен си е заминала

и духът ми копнее за падаща звезда.

 

Делници и празници не съществуват.

Самотата безпощадно ги уби.

Радост, смях - те отминават

и днес само спомен  ще ме изцели.

 

В голямата си стая аз съм вещ.

Завивката прегръщам и тя мен.

До огледалото ми тлее свещ,

за да вярвам, че е вечно ден.

...............................................

 

Убит си, щом си сам и безприютен,

когато близките ти са далеч,

но животът понякога е труден

и за да оцелееш – мисли като поет.

 

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Оле така дълбоко беше заспала, че имам цяла купчина със започнати но недовършени стихчета Любофф е в гърдите ми, нали знаеш Тук е само мъката
  • "В голямата си стая аз съм вещ.

    Завивката прегръщам и тя мен.

    До огледалото ми тлее свещ,

    за да вярвам, че е вечно ден."

    Йей! Най-после и твоята муза се разбуди Много ми липсваше!
    Пишеш винаги с някаква конкретна идея, а не само, за да има нещо ново.
    И напоследък много философстваш! Искам любоффф тука да дишааа
    Харесва ми, само дето-нека е по-весело.

  • Първо - да си на 19 и да си самотен, ми звучи... доста за кратко!

    Оригинално! Виждам находки! Само не разбирам първия ти куплет...
Предложения
: ??:??