странница (Сеси)
200 7162
3.03.2013 г., 18:58 ч.

Самотен ездач на дълги разстояния 

  Поезия
871 0 17

Когато здрачът пристъпи оттатък

и безлунно се спусне вече нощта,

навън тишината беззвучно ридае,

загърнала с плаща си всяка душа.

 

Тогава със себе си ти разговаряш,

самотен ездач си сред свойто поле,

въпросите жадни рани разтварят

и мисли препускат като диви коне.

 

Задавят, изгарят те, отговор чакат,

загнездени скършили твойто сърце,

завъртат се бавно, съня ти стопяват

и делникът пак те сърдито зове.

 

И в утрин мъглива ти се изправяш,

в тълпата безвестна, оттук накъде?

Сред грижи и болка отново заставаш,

живота да срещнеш лице във лице.

© Сеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??