23.03.2010 г., 22:32 ч.

Самотен край 

  Поезия » Любовна
664 0 3

Гроб сама ще си изровя
в пръстта със кървави ръце,
със нож сърцето ще изтръгна,
ще го стъпча с кални си нозе.

Ще падна мъртва във рова,
разкаянието си ще намеря
и с кръвта си аз ще заплатя
за грешките от миналото време.

Чаканият край ще дойде
и ще ме прегърне тъмнината,
ще потъна в мъртва дрямка
и във плен на самотата.

Край!... на болката, на всичко.
Надалеч ще си отида.
Едно сърце само роди се
и самотно ще загине!

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно стихотворение
  • "Край!... на болката..." Искренно ти пожелавам край на болката, но не и на всичко. поздрав
  • Дано те е облекчило писането на това ужасяващо, страшно стихотворение! Много тежко и дълбоко го даваш, момиче, я по-лежерно! Усмихвай се повече и само красиви стихове занапред, нали?!
Предложения
: ??:??