Прибирам се във къщи омаляла.Посреща ме от външната вратаедна огромна, призрачна и бяла,оръфана, жестока самота!
Прибирам се, часовникът се мръщи.Отеква само неговият такт.Дали разбира, когато съм във къщи,колко съм самотна с него аз!?
Във банята пред огледалото заставам.Халата бавно свлича се по мен,а в него виждам стройно женско тяло,посърнало от миналия ден!
Кипи в кристала бялото шампанско.Наздраве - казвам, на образа пред мен.Какво от туй, че чувствам се ужасно,нали ,,И'' за това човекът е роден!?
Лежа във ваната, окъпана и бяла,в огледалото поглеждам се, в анфас.Стрелката на часовника е спряла,а аз стоя и чакам своя час!