Raindrop (Мария)
3 0
10.03.2008 г., 18:59 ч.

Самотна... 

  Поезия » Любовна
617 0 1

Посветено на К.

Вървя сама по улицата прашна,
безмълвна, тъжна, обезнадеждена.
А около мен тъмнината страшна
разгръща се, сякаш за да ме поеме.

Самотата - мой единствен спътник,
наранената душа - другар...
На гарата стои един-единствен пътник,
с лице, изпълнено с жал.

Сълзите падат, бисерни дъждовни капки,
но спомените никога не избледняват,
с теб хубавите мигове бяха кратки.
Кратки да, но никога не се забравят.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжна си миличка и си го изразила толкова нежно!
    Продължавай да пишеш!
Предложения
: ??:??