Самотна червена роза

22.12.2007 г., 21:23 ч.

Поезия » Любовна

703 0 2

Самотна червена роза

Мракът вече е навсякъде около мен,

светлината изчезна с последната надежда.

Вече нищо повече не остана от мен.

Червена роза, самотна в празната стая,

където отдавна животът си отиде

и сега всичко спи на прага на вечността.

Розата увехна, също както и моята душа.

Надеждата кърви, животът няма смисъл

и знам, скоро ще настъпи последният ми час,

когато за последно само ще се обърна назад

към спомените и чувствата жива

и знам, ще умра, но любовта ми ще живее.

Така, че всеки път, щом червена роза зърнеш,

ще си спомниш за чувствата ми и...

Думи не ще изразят тези мои чувства,

животът е прекалено кратък за това,

Но знай, че дори, когато дойде денят да си отида,

ще оставя чувствата си скрити

в цветовете на самотната роза,

червена както моите сълзи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

шанара (Диляна Неделчева)

2007-12-22T22:49:10+02:00

Е да умреш от ужас просто....
Ни съм тъжна, ни съм с разбито сърце, ни нищо...
Просто исках да го напиша и това си бе.
falkon777 (Грета Станчева)

2007-12-22T21:35:04+02:00

Толкова много болка! Животът е кратък, да, но затова трябва да се живее пълноценно! Не оставяй горчилката да те сломи!