forsaken_light (Роксана Медичи)
80 83
14.03.2006 г., 19:29 ч.

Самотна цигулка 

  Поезия
893 0 3

 

 
Над град огромен, шумен и забързан
премина облак, ронейки сълзи
и всяка капка вятърът превърна
във твърда ледена висулка.

Снежинките летяха, кацайки навред
и носеха със себе си студът.
А хората навън забързаха напред,
копнеейки да се завърнат у дома.

До една витрина светла,
окичена със Коледни звезди
застанало бе момченце бедно,
свирейки с цигулка, то просеше пари.

Тази песен молеше се нежно
и искаше да трогне нечие сърце,
разказвайки за отношението небрежно
към бездомното дете.

Да не знае що е обич,
да мръзне ден и нощ от студ,
да се скита по света бездомен
и да си играе със глада.

Едничкият приятел верен
е този сляп талант
да изтръгва звуците уверен
като истинския музикант.

Ала вместо в зала топла,
той стои до уличния стълб
и свири със самотната цигулка
историята на своя земен път.

Летят забързаните минувачи
и никой не оставя и петак.
Затварят те сърцата си с капаци
и губят някъде ключа.

Не слушат старата цигулка,
не виждат слабото момче.
И всеки иска само да избърза,
та да намери място в някое кафе.

А той е там и храбро свири,
виж, пръстите му посинели са от студ,
за всички други е невидим,
премръзнал и окичен от снега.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??