Стоя на моста над реката,
съзирам водната празнота.
Стоя вторачен в небесата,
осеяни с нежна светлина.
Съзирам влюбени звездите,
обясняваща им се в любов луна.
Усещам вътре в гърдите
пронизващата самота.
Стоя на моста над реката,
а вятърът е тъй студен.
Ела, почуствай мисълта ми,
витаеща наоколо, напуснала безкрайно мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация