На кея заспала е мъничка лодка.
Морето я люшка небрежно с вълни.
В съня ù се нижат дните отминали,
рибарят и мрежата, пълна с мечти.
Едва си отишла нощта, той е тука.
С напукани пръсти такъми реди.
Лулата запалва, че да е наслука.
Молитва към Бога с надежда мълви.
"Денят ще е хубав!" - усмихва се тихо.
"Богат ще е уловът!" - колко мечти!
"Зимата идва , но ще успеем!"
Скришом избърсва издайни сълзи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация