13.01.2016 г., 22:35 ч.

Самотна маска 

  Поезия » Любовна
237 0 4

Самотна маска

 

... А тишината се разрежда -

на паяжина тънка прежда

и мъчи се да улови

една въздишка тиха, тиха,

изтръгната със два-три стиха -

самотен повик, може би.

 

И през закритата ключалка

надежда малка, много малка,

примесена с цигарен дим,

започва тънко да се вие,

та от лицето ми да скрие,

размазвайки го, тоя грим...

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??