27.03.2016 г., 16:51 ч.

Самотна нощ 

  Поезия
363 0 1
Светлината те дразни,
присвиваш очи.
Главата не спира - бучи.
Няма таксита празни.
Нощта беше миг-
облича пижама.
Беше сам. Нея е няма.
Преглъщаш сподавен вик.
Спомените се връщат,
масата - същата.
Наоколо се прегръщат,
любимата не се връща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??